Бирма ден преди революцията - www.ludmilafilipova.com
Начало arrow Публикации arrow Бирма ден преди революцията
Бирма ден преди революцията Печат Е-мейл
Съдържание на статията
Бирма ден преди революцията
Страница 2
Страница 3

Пътепис
Публикуван октомври 2007г във в. „24 Часа”

Самолетът ни кацна в 23.30ч местно време. В Янгон валеше порой. Улучих дъждовният период. Улиците бяха празни, оцветени в жълтеникави оттенъци от слабото градско осветление. В някои улички по пътя, в мрака, можеха да се различат военни камиони, телени ограждения и въоръжени униформени мъже. Покрай военните сгради и полицейски участъци имаше барикади.

Градът бе пуст, застинал, сякаш в очакване на страшна буря. Прибраха ни бързо в хотела, където персоналът радушно ни посрещна с подаръци, поклони и почерпки. След седмица щях да съм убедена, че щедростта и човечността са най-типичните черти на местните. Когато заминавах за Мианмар, в средата на септември, всички ме питаха какво е това. Отговарях „Държава до Тайланд”. Когато се върнах след двайсетина дни, нямаше човек в България, който да не е чувал за тази страна. Целият свят вече знае, че там има военен режим и монаси, които ги избиват по улици и манастири. От оскъдните материали, които намерих в Интернет, се бях подготвила да попадна в една уникална страна, в която дори времето следва свой индивидуален ритъм. Мианмар е 30 минути по-напред от Тайланд. Всеки две години страната отмерва 12 месеца, а на третата има тринайсет. Знаех също, че в страната е под военен режим, че има малария, старомодни бандити по пътищата и добре утвърдени канали за пренос и търговия на оръжие и опиум. Една седмица няма да имаме никаква връзка със света. Рано сутринта отлетяхме за Баган…

Във въздуха се носи омайна миризма на жасмин. Слънцето лениво изплува на небосклона и обагря в пастелно-жълти цветове, върховете на хиляди храмове, обсипали долината на Баган. Чрез тях от хилядолетие местните изразяват своята почит към Буда, като само от 1057г. тук са построени повече от 13 000 пагоди и храмове. Основите им са покрити със зелен мъх от корони на дървета и храсти. Казват, че тази гледка е една от спиращите дъха чудеса на Света. За съжаление е трудно да се опише с думи и още по-трудно - да бъде посетена от туристи днес.

Дребна мургава жена уморено се движи по асфалтирания преди 100 години път от британските колонизатори. Той игриво криволичи между величествените будистки произведения на изкуството. Тя се казва Иниту и е още само на двайсет. Не знае нищо за чудесата на света. Никога не е напускала Баган, защото тук бензинът е твърде скъп, а транспортът - непосилен за повечето жители в провинциите на Мианмар.  Станала е призори. Събудила е малкия Маке и го е сложила в кошницата, изплетена от бамбукови ленти. Окачила я е на единия край на дълъг дървен прът. На другия край виси втора кошница, пълна с парцали, железен сърп и няколко почернели банана. Носи ги на раменете си. Така всяка сутрин изминава по 5 километра, за да дойде до портите на най-атрактивните храмове в долината. Днес е пред храма Pahtnotamya. Нозете й са обути в дървени сандали, прикрепени със стар кожен каиш. Твърде са й големи и петите й често попадат на прашния път. Камъчетата се забиват в тъканта и щарещо я щипят.

Задминава я товарна кола, в която едвам са се побрали двайсетина пътника. Наблъскани са като добитък. Някои са се закрепили на покрива, други почти висят в края на возилото. Децата клечат по пода и пазят главите си от падащи предмети. Тук това е обичайна гледка.

Иниту пристига на време пред портите на храма. Все още няма никой освен трима продавачи на сувенири, които разпъват сергиите си. Препасани са през кръста с дълги до глезена шарени платове, които наричат longyi. Хората в Бирма смятат, че това е най-удобната дреха. Носи се както от мъже, така и от жени. Почти не разговарят помежду си, а само дъвчат и плюят от време на време ръждиво червена смес. По сухата почва остават сякаш кървави петна. Навсякъде из градовете и пътищата на Мианмар има подобни петна. Повечето мъже ежедневно дъвчат тази смес от билки и някакъв местен опият. Вярват, че ги държи будни и мислещи. Повечето от тях отдавна са изгубили част от зъбите си, а останалите им са оцветени от ръждивата трева. През 19 век Мианмар е била една от най-големите производители на опиум в света. Днес голяма част от производството е запазено, но разбира се официална статистика по въпроса няма. И все пак, достатъчно е да видиш, че с изключение на монасите, тук всички мъже дъвчат забранените треви, за да си дадеш сметка за мащаба на производството. До колкото е известно опиумът се бере октомври, пакетира се в бананови листа и с мулета се пренася най-често до китайски лаборатории. В тях химици произвеждат от тревата хероин, който се продава в Югоизточна Азия, Китай, Индия и Запада.

 
< Предишна   Следваща >

Новини

Националната библиотека посрещна „Смисълът“ от Людмила Филипова
За последен път Людмила Филипова се срещна с читатели и представи най-новия си роман „Смисълът“ преди заминаването си на двумесечна експедиция до Антарктида. На 23 януари 2018 г. писателката беше гост на 23-то издание на Клуб „Писмена“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ по покана на директора доц. Красимира Александрова. Само два месеца след излизането си книгата се превърна в бестселър и беше преиздавана няколко пъти. 
Продължава...
 
Людмила Филипова в търсене на „Смисълът“
snimka 2.jpgЛюдмила Филипова представи за първи път новата си книга. Премиерата на „Смисълът“ от издателство „Ентусиаст“ се състоя на 29 ноември от 19:00 часа в Зала 42 на НДК, София. Романът е амбициозен нов прочит на въпроса, на който човечеството се опитва да отговори от зората на своето съществуване – какъв е смисълът да ни има.

Книгата бе представена от управителя на издателство „Ентусиаст“ Виктория Бисерова и от д-р Соломон Паси. Водещ на събитието беше журналистът Михаил Дюзев. В своеобразни ·Посланици на Смисъла се превърнаха седемнайсет от най-популярните и значими лица в културния, научния и обществения живот на страната ни: Ана Пападопулу, актриса; Богдан Томов, певец; д-р Владимир Божилов, астрофизик; Емилиян Колевски, спортен катерач; Ива Дойчинова, журналист; Ирина Тенчева, телевизионен водещ; Максим Ешкенази, диригент; Милена Фучеджиева, писателка; Нели Хаджийска, журналист; Николай Василев, икономист; Петър Антонов, актьор; Силвия Кацарова, певица; д-р Таня Милачич, ембриолог; Теди Кацарова, певица; Туна Киремитчи, писател; Хари Ешкенази, цигулар; проф. Христо Пимпирев, учен и полярен изследовател. Всеки от тях сподели, разказа, рецитира или изпълни своя съкровен отговор на въпроса на вечерта – „Какво е Смисълът?“.

 

Продължава...
 
Людмила Филипова гостува на Факултета по журналистика и масова комуникация

В навечерието на 24 май авторката на нашумелия роман "Войната на буквите" и още 9 бестселъра ще разкаже за пътя, който книгата трябва да измине, след като бъде измислена. Людмила Филипова ще сподели личния си опит и идеите си по въпросите: Книгата като медия от гледната точка на автора; Маркетинг на нова книга; Активности в медиите, отношения с журналистите и PR на книгата; Екранизиране на книгата, връзки с филмови продуцент.

 

Продължава...