www.ludmilafilipova.com

Истината е, че за този проблем и обществото има грях. Обикновено се смята за топ новина, че 70-годишна румънка е родила, 60-годишна британка също, 50- годишна учителка има близнаци. Медиите гръмват, жените позират като герои на снимките и до там. Никой не проследява какво става с детето и майката после. Създава се позитивен модел на подобни инициативи. Специалистите рядко отказват, а авантюристи всякакви. Твърде рядко някой се пита какво е да оставиш сирак, когато най-силно се е нуждаел от близки. Или пък да превърнеш детето си в болногледач.

Вярно ли е, че в един период от живота си си била анорексичка? Едва ли може да се нарече така състоянието ми, защото трая само няколко месеца и беше осъзнато. Проблемът на анорексията е, че не се осъзнава. Това бяха няколко месеца от 2003 година, в които в един миг останах без работа и много сама. По някакъв начин съм опитвала да се боря с хаоса в живота си чрез строг контрол върху тялото си. Дори мисля, че състоянието ми бе по-близко до орторексията. Слава Богу, намерих си прекрасна работа в медицинска компания и си стъпих на краката.

Има една теория, че анорексията е болест на отношенията майка-дъщеря. Ти беше ли близка с майка си, разкажи ми за нея! Със сигурност проблемът не е бил в майка ми, а в тоталното безпътие и безнадеждност, в които се бях удавила. Хранителните разстройства, са подсъзнателен опит на индивида да преодолее непреодолимото чрез контрол над тялото си. В последните си години майка ми правеше всичко по силите си за мен и сестра ми. По-малката ми сестра беше по-беззащитна и неоправна. Майка ми в един момент й се посвети изцяло, а аз се справях независимо. Цял живот живеехме стая до стая, но не се познавахме добре. Каква ирония. Най-близки бяхме в последната година от живота й. Всички търсехме изход. Често се замислям, че не познавах нито баща си, нито майка си – като хора имам предвид. Често за близките си имаме най-малко време. Все тичах, работех и мислех, че времето е пред нас. Скоро колелото ще се завърти, нещата ще се успокоят и ще прекарваме повече време заедно. Баща ми все ме чакаше със своите грижливо подредени в албуми истории, които искаше да възпроизведе в разкази. Какво е да живееш, ако никога не споделиш историите си. И двамата си отидоха, без да ми разкажат за себе си. А може би винаги се случва така? Опитвам се сама да ги открия от онова, което са оставили – писма, малко снимки, малко документи и нашите спомени.

Като вече малко от малко те познавам, питам се дали следващият ти роман няма да е с главна героиня жена, страдаща от някаква зависимост? Категорично не, въпреки че съм мислела да засегна въпроса. Близо 70% от момичетата и жените в България имат неосъзнати хранителни разстройства. Обикновено те се отключват при стрес и житейски проблеми. Най-страшните форми са анорексия и булимия, но напоследък всички сме чували за орторексията – мания за здравословен живот и хранене. Той обаче има същите причинно-следствени връзки. Да не говорим, че в тази група влизат и жените, които в един момент лудват по модата на постенето. И парадират с това. Трудният живот увеличава процента на хранителните проблеми. Но по този въпрос се говори достатъчно.