|
За честта на фамилията Филипов |
|
|
|
Page 2 of 2
Тя е колкото хроникьор на отминаващото време, толкова и негов съдник от позициите на извечните християнски и будистки ценности. Тя описва не само годините на възход и падение на най-богатия и самотен българин и парадоксалната му и по своему драматична любовна история с Анна Вертова, но и се опитва да разкрие в дълбочина промените, които настъпват в обществото, в мисленето и поведението на всеки негов индивид, който независимо дали е аутсайдер или новобогаташ , винаги стига до пробема за избора, за човешкото щастие, до разграничаването на Доброто от Злото ...
Филипова след като е била в обкръжението на дядо - премиер и на най-богатия роден бизнесмен предпочита да даде своя трактовка на преживените от нея събития, обагряйки ги с доза приемлив субективизъм, но и с много болка от преживените илюзии и напразни надежди, преди настъпването на просветлението и възкресението. За нея писането на романа е истинско избавление от миналото и своеобразно творческо изкупление. С тази книга, преживявайки съзнателно търсената разтърсваща автопсихотерапия, тя се прощава със своето минало, а това е и миналото на България, стъпвайки уверено на територията на изящната словесност.
Не искам да навлизам в сферата на литературното и психологическо оракулство и да търся пълно съответствие между образите на Анна и Борис Буков от една страна и Людмила Филипова и Васил Божков от друга. Ще отбележа само, че като впечатлителна натура Филипова добре се е възползвала от позицията си на привелигирован свидетел на историческите промени и е създала ярки и завладяващи централни персонажи. Анна е до голяма степен продукт на личното й светоусещане, докато Борис Буков- геният на източването и приватизирането на националното богатство- е натоварен и с допълнителни внушения- интимната сцена с Анна или срещата му с нея в болницата преди да умре са страхотно експонирани с толстоевски замах - което го отдалечава от житейския първообраз и на принципа на документалната фикция го превръща в страховито обобщение на времето на дивия ни капитализъм, съизмерим с Димитър - Димовия Борис Морев, а това пък е може би най-големият комплимент, който Божков е получавал от творец в своята дълга и толкова успешна бизнес-кариера. Как да не си припомним PR-миналото на Филипова, което тя явно и досега не е преодоляла напълно на подсъзнателно ниво!
“Анатомия на илюзиите” тепърва ще се чете, дебатира и анализира. Този роман ще предизвиква нееднозначни оценки и тълкувания. И това е съвсем естествено. Важното е друго - с всичките си комплекси и предразсъдъци около името й, Людмила Филипова влиза властно и отривисто в българската литература. От нея единствено зависи бъдещото й успешно пребиваване в нея.
Людмила Филипова, “Анатомия на илюзииите”, С., 2006, изд.”Сиела”.
|