www.ludmilafilipova.com

- Аз мога да ви отговоря само що се отнася до властта в романа ми, а не в България.

Не мисля, че това е тайна за никого. При всеки цената и механизмът са различни в зависимост от поста, историческото време и географската ширина. Мисля, че същият герой на друго място обобщава отговора, като казва, че всеки си има цена.

- Логиката на глутницата ли е водещата линия на поведение у нас?

- Не бих казала у нас, а в определени среди, които ги има навсякъде по света и във всички възрастови групи. Това, което съм описала и нарекла правила и поведение на "глутницата", може да бъде наблюдавано дори и от ученици в училище. Но там е просто "групата". Всеки един от нас се е сблъсквал някога с тези закони.

- До каква степен хората, които описвате, контролират политическата ситуация в страната?

- Ако говорите за хората, които по един или друг начин са били прототипи на героите ми, ще ви кажа, че 90% от тях не са вече между живите.

- Според вас хора като описаните от вас личности упражняват ли задкулисна цензура в медиите?

- Силно е да се каже задкулисна цензура в медиите, звучи много гордо. По-скоро подобни лица стават част от всеобщата пи ар игра. Играчите са медии, корпорации, личности и медии. Според това колко професионално го правиш, зависи колко грубо ще се дешифрира от публиката. Едни казват, че е тъжно, други, че е много доходно, но пиарът заема вече много голяма част от медиите и не само в България. Не е нужно пиарът да е платен, много често той е просто информация, друг път услуга за услуга, трети път предпочитание да пишеш за "познат" пред непознат... При всички случаи читателят получава информация, но невинаги погледната от всички гледни точки.

- По какъв начин тайните кръгове около бившата БКП разпредели икономическата сила между отделни лица така, че после да бъде използвана за политически цели?

- По този въпрос бяха изказани десетки теории и предположения за последните 17 години. Истината не е една, тъй като има няколко очевидци и всеки е възприел своята истина. Това, в което аз вярвам, съм се опитала да го загатна в книгата си. И там има един Таен кръжец...

- Не се ли страхувате от отмъщение на засегнати лица?

- Аз ще се радвам да стана прототип на герой от нечий роман. Това за малко смях.

Много хора ме питат това, но аз все си мисля, че никого не съм засегнала и затова я издавам. От една страна, в романа ми няма реални лица, а нарисувани от мен герои, на база прототипи от съвремието ни. От друга страна, аз съм се опитала да представя гледната точка на няколко различни страни към историческите събития у нас, както съм се опитала да ги представя абсолютно обективно. Колкото съм ги защитила, толкова съм ги и критикувала. Истината е винаги по средата. Изкуството е огледало на живота. Опитала съм се да направя огледален образ на един исторически откъс, както го виждам аз. Който е бил в този исторически отрязък - огледал се е.

- Преди години имахте идея да издадете мемоарите на дядо си. Защо проектът не се реализира?

- По този проект работеха усилено баща ми Орлин Филипов и чичо ми Чавдар Филипов. Те наеха специалист, който да разшифрова спомените и архива на дядо ми. Впоследствие се включих и аз, като търсих издателство и се опитах да организирам издаването на мемоарите, тъй като те финансово нямаха възможност. Разногласия между тримата синове на дядо ми отложиха издаването, докато стане ясно кой има право и кой не. Междувременно почина баща ми, а по-късно мистериозно и чичо ми Чавдар. Сега мисля, че третият му син има водещата дума. Междувременно аз съм се опитала да обезсмъртя образа на дядо ми в историята на България като художествен герой. Не желая да участвам повече в семейни разпри. Това бе една добра инициатива, която грозно се изкриви.

- Вероятно някои хора ще определят романа ви като вулгарен. Според вас какво го различава от този тип книги?

Романът ми е всичко друго, но не и вулгарен, за добро или лошо. Вулгарната литература се тиражираше у нас, поне до скоро. Аз самата не мога да я чета и следователно не бих я писала. Ако някой го определи така, значи просто не го е чел. В АИ има по-скоро поетизиране, отколкото вулгаризиране. До известна степен стилът, който съм използвала, е уникален. Хубавото на самоуките дебютиращи писатели е, че могат да внесат нещо уникално в литературата.