Великият ден на Т. Х. - www.ludmilafilipova.com
Начало arrow Публикации arrow Великият ден на Т. Х.
Великият ден на Т. Х. Печат Е-мейл
Съдържание на статията
Великият ден на Т. Х.
Страница 2

в. „Новинар”11 април 2007г.

Тия дни, шетайки из къщи, зарината в червена боя, ваденки, яйца и козунаци, съвсем естествено ми хрумнаха няколко богоориентирани мисли. За да съм съвсем точна, ще кажа, че това се случи в първите часове на Великден, докато вървях из нощните улици на София, раздавах шарени яйца и разправях наляво и на дясно че Христос е възкръснал. Съзнавах, че ако ме гледа някой от Марс, ще си рече, че е време да сложа лентичка “Не съм сама”. Може би, но за недобронамерените извънземни ще кажа, че тук на Земята, това поведение е напълно нормално.

Същата тая нощ срещнах човека Т. Х. Беше отишъл на ресторант към 22.20 ч. Поръчал си пържола. Тя му била десетата за седмицата, но този път не свинска, а агнешка. По Великден се хапвало агнешко и Т.Х. го знаеше. Гаврътнал половин каничка червено винце. Кръвта на Иисуса. Нищо че било наливно, нашенско. Станка, неговата партньорка в живота, упорито набивала тревица, под формата на салата. Тя винаги използвала постите, за да свали някое и друго килце или както съседката се изразява “да се поразтовари”. На съседката обаче не й се отдавала тая работа. Без мръвка озлобявала и започвала да бие мъжа си. Станка издържала цяла седмица на пости и сега се чувствала като победител или най-малкото като подобие на Ирен Контева, популярна българска манекенка.

Очите на Т.Х. потънали десетина пъти в деколтето на сервитьорката и той тупнал весело Станка по баджака, вече бил готов за Святата нощ. Компанията се събрала на уреченото място и с бурни възгласи и викове се отправила към близката църквичка. На Семинарията. Не че им било любимо място... Тук идвали веднъж в годината. Така трябвало да се прави. Освен това било забавно и все ще срещнеш някой познат, на който си изгубил номера на мобилния телефон. Поразбутали малко тълпата, тия бабки и до утре могат да се мотаят. Взели си по свщичка и всеки се лепна за някоя икона. Т.Х. избоботил няколко изречения. Горещо се надявал думите му да мязат на молитва... Знаеш ли, Всевишният кротка душа изглежда, ама току виж утре се ядосал на Т.Х., че не знае и една молитва и вземе, че сбере бойната дружина. Или пък не дай си боже, един ден да не го приемат зад портите на Рая... Затова Т.Х. особено се стараеше. После се прекръстил два пъти. Веднъж от ляво на дясно и веднъж от дясно на ляво. Така със сигурност, поне веднъж се е кръстил в правилната посока. На излизане от църквата Т.Х. извади няколко яйца, дето баба му ги боядисала и се чукнал със Станка. Двамата били доволни, че са изпълнили дълга си. Купонът завършил в дискотека “Ескейп”.

Какво е за Т.Х. Великден, само той си знае. Вярва ли в нещо и какво е то? Едно е сигурно - човекът гледал стриктно да спазва правилата, за които е чувал. Докато го наблюдавах, аз се замислих, че напоследък все се говори за оредяващите редици на вярващите. Все по-често чета изказвания от сорта, че този или онзи проблем се дължал на липсата ни на вяра. А вярата има склонността да липсва. Не от вчера, а от как съществува. Зачудих се, защо тази вяра все трябва да липсва. Защо е толкова трудно да повярваме в нея? Защо най-небивалите истории на света са свързани точно с нея? Защо търсим логика във всичко около нас, а като стане въпрос за вярата и въпросите около нея, логиката се забранява с божи закон? Защо историите за създаването на Човечеството, раждането, смъртта и възкресението на Иисуса са зашити с бели конци и никой не ги вижда? Ако това беше филм от неизвестен режисьор, зрителите щяха да замерят киноекрана с яйца, а режисьорът да умре от глад. Хората обичат фантастика, но не и небивалици. Защо колкото повече обществото се образова и напредва в науката, толкова по-трудно ни става да вярваме? Защо колкото си по-успял в живота, колкото повече разчиташ на себе си и имаш поне едно висше образование, базирано на логиката, толкова ти е по-трудно на повярваш? Защо ние, човеците , подлагаме на съмнение всичко около нас, инвестираме милиарди в науката, за да оборим едни твърдения и докажем други до последния детайл, но що се отнася до зашитите с бели конци аргументи за божието съществуване, свеждаме покорно глави? Аз имам само едно обяснение. Страх. Страх да допуснем, че сме смъртни прашинки на Вселената. А този страх е толкова силен, че замазва и белите конци. И въпреки, че на всеки му е ясна логиката в думите ми, те звучат някак не на място. Друго щеше да е ако пишех за битието на Митьо Очите. Тук знам какво ще кажете. Богохулства!

 
< Предишна   Следваща >

Новини

Людмила Филипова гостува на Факултета по журналистика и масова комуникация

В навечерието на 24 май авторката на нашумелия роман "Войната на буквите" и още 9 бестселъра ще разкаже за пътя, който книгата трябва да измине, след като бъде измислена. Людмила Филипова ще сподели личния си опит и идеите си по въпросите: Книгата като медия от гледната точка на автора; Маркетинг на нова книга; Активности в медиите, отношения с журналистите и PR на книгата; Екранизиране на книгата, връзки с филмови продуцент.

 

Продължава...
 
Премиера на книгата "Пътуване до Края на света"

Издателство „Егмонт” и Людмила Филипова имат удоволствието да ви поканят на представянето на най-новата й книга ПЪТУВАНЕ ДО КРАЯ НА СВЕТА .

Премиера на книгата "Пътуване до Края на света"/ Premiere of the book "A Journey to the World's End"

Заповядайте в четвъртък, 2 април, от 18.30 ч. в зала Мати (НДК, пл. „България” 1).
Ще ви очакваме!

 
Людмила Филипова е най-популярният български автор на художествена литература за 2014!

"Войната на буквите" се нареди в класацията за най-продавани книги на книжарници "Хеликон" за 2014 г. и е единствената книга от български автор в жанра художествена литература в челната десятка! Людмила Филипова продължава да е сред най-четените български автори.
В личния си Facebook профил тя благодари на своите читатели за това признание.

Продължава...