|
Page 2 of 2
Пази Боже, само това ми трябва! Нямам никакво намерение да си навличам гнева на божията администрация. Пререканията със земната такава са ми предостатъчно. Просто докато наблюдавах суматохата около Великия ден си зададох няколко естествени въпроса. Простете ако се изказвам прекалено неподготвено. Признавам, че не разполагам под ръка с божия статистика на вярващите. Имам си само моята скромна извадка, която звучи горе-долу така: 4 броя Леля Тодорка – средно образована, 90 годишна старица, два пъти е излизала от родното си село и е посещавала София – Вярваща. 2 броя Пламен – студент, безработен – гледа повечко да вярва, за да няма излишни проблеми. Спазва обичаите, до колкото му позволява стипендията. 2 броя Атанаска – от една година е болна от рак. Остават й още около 6 месеца живот. Усилено чете набожна литература. Много иска да повярва в Бога, защото е чувала, че с вяра се умира по-лесно и по-благо.
3 броя Кольо – Търговски представител – мисли, че там Горе все нещо трябва да има. Вярва в него и претендира за място в Рая. 1 брой Аз – трагичен случай. Сега като завърша тия редове, ще отида да се извиня на Господ, защото човек никога не знае. Чувала съм, че прощава и това ме успокоява. 3 броя Професор по математика – не вярващ. Така и не съумял да изгърчи мозъка си до краен предел, че да повярва в нещо напълно противоречащо на науката на живота му. И т.н. В най-общи линии вярващите в България се делят на три основно групи: Най-много са тези, които за нищо на света не биха признали, че се съмняват в божието величие. Те гледат да спазват всички религиозни традиции, които им изнасят. Следва ги групата на онези, които много искат да вярват, защото са чували, че с вяра живота е по-лесен а смъртта по-блага. На моменти дори си вярват. Накрая са неколцината истински вярващи, които първите две групи считат за изперкали.
Като дете аз имах известни съмнения, че все пак Бог съществува. Макар и да го наричах с друго име. Представях си го много по-красив и млад от общата представа. Тогава един ден в час по история, моят любим преподавател г-н Кюрдчиев ни разказа как по време на Феодализма, Християнството масово е било налагано сред населението, като един отличен инструмент, поддържащ крепостническата система. Неговата лекция бе толкова добре издържана от логична гледна точка, че аз за първи път се замислих за божието съществувание. После в час по биология учихме теорията за еволюцията на Дарвин. От тогава всички хора като Т.Х. и приятелката му Станка са ми малко смешни. Но аз не съм срещу религията. Нито срещу традицията. Нито срещу разбиранията на Т.Х. за Великден. Харесвам Дядо Коледа, макар да знам, че той никога не идва. Няма как, защото нямаме камина. Ще завърша с цитат от едно интервю с писателя фантаст Дъглас Адамс: “Някога бог е бил най-доброто обяснение, с което сме разполагали, но сега имаме много по-добри обяснения. Бог вече не само не е обяснение на нищо, но сам се превърна в нещо, нуждаещо се от непосилни обяснения. “ Светът неминуемо се променя и повлича всичко след себе си.\r\nВсички лица, участващи в статията са базирани на реални прототипи.
|
Publicatons 
The novel "Anatomy of Illusions" was published in Greek.
