Кнут не е Парис Хилтън - www.ludmilafilipova.com
Начало arrow Публикации arrow Кнут не е Парис Хилтън
Кнут не е Парис Хилтън Печат Е-мейл

в. „Новинар”7

На 3 април, в уважаван български всекидневник, бе публикувана преводна статия от г-н Щьонпфлуг, “Ди велт”. Признавам, аз много се впечатлих от съдържанието й. Изказването звучеше някак оригинално, силно и твърде емоционално. Особено абзацът, че Господинът чувства малкото, сладко, бяло, изоставено мече в стомаха си. Предизвиквало му дискомфорт и други стомашни проблеми.

Този човек, който аз нямам честа да познавам, твърди че вече никой не може да избяга от малкия бял натрапник. Той е навсякъде. Че мечето Кнут е отпадъчен продукт на еволюцията, защото майка му го е изоставила и осъдила на смърт. Но Добрият човек го е спасил. Така Кнут станал новата Парис Хилтън, защото то не можело нищо, не правило нищо и било много скучно. За Господина мечето имало нулева развлекателна стойност. Но го преследвало от всички медии. Господинът е засегнат дълбоко от Кнут, защото е шеф на фотоотдел и трябва непрекъснато да се сблъсква със скучните мечи снимки. А в тия снимки той вижда само едно: козина, която отлично би паснала на пода на спалнята на дъщеря му. А ловците още не са се появили. Това накратко за статията на г-н Щьонпфлуг, “Ди велт”.

Сега, признавам, че аз лично много се трогнах от съдбата на мечето. Сигурно, защото съм национално изкривена и обременена. Да не пропусна да отбележа за незапознатите, че в моята страна, България, много си падаме по клетките и затворите. Само два примера. Политиците ни направиха чудеса от храброст, бяха повече от креативни, за да запазят статуквото на шестима български медици и да останат в гнусен арабски затвор вече 8 години. Искам да отбележа също, че политиците ни неуморно продължават своята сизифовска борба, медиците скоро да не видят свобода. Това в името на великата им кауза. Българският народ си пада по решетките. Освен това, днес вече сме свидетели на петия Big Brother, втория ВИП Brother и първи Евро ВИП Brother. Страхотно е. Бързаме да се приберем, сядаме пред телевизора и гледаме група човеци как ще оцелеят в клетката още един ден. Няма как да забележим безсмислието на тяхното безцелно мотаене, защото си падаме по решетките. А ако случайно изпуснем вечерната емисия, на сутринта можем да прочетем поне в 10 вестника за съдбата на нашите ВИП затворници. Било тия в Къщата или ония в Либия. Така сме ние в България. И винаги ще намерим някакъв дълбок смисъл, завоалиран подтекст на зандана. За добро или за лошо.

Така и с Кнут. Малкото бяло мече, ВИП затворникът на Берлинския зоопарк. Обречен е цял един живот да живее зад решетките. Ококорени детски очи ще го наблюдават ежедневно. Малчугани ще крещят. Понякога ще му хвърлят солета и ще се наслаждават на усилията на животното да се добере до нея и да я изяде. Прави го от скука. Може би мечето ще има уникалния късмет, някой зоопарк да фалира и да продаде на Берлинския, своята окльощавяла застаряла женска. Това може да е и българският. Всъщност не си спомням дали нашата мечка е още жива.

Така или иначе, мечето ще се счита за късметлия. А може и да му докарат някоя мадама от съседен зоопарк, за да си направят малко. Циркът трябва да продължи за поколенията. Кнут все пак ще умре някой ден, но ще остане бебето си на света. Човешките деца обожават да ходят на зоопарк, а бялата мечка е твърде важна за една завършена зоо обиколка. В клетката няма остри предмети. Няма височини, от където Кнут може да се хвърли. Затворът и ненормалният ВИП живот на дивите животни, често ги депресира и влудява. Кунт, също като своята майка, може би няма да има възможност сам да сложи край на мъчителното си съществуване. Но, също като нея, може да опита да унищожи собственото си поколение. Мечките имат силно родителско чувство. Често рискуват живота си в името на поколението си. За да просъществуват. Това е целият смисъл на природата. Майката на Кунт го изоставя и така се опитва да сложи край на поколението си. Все още не е знаела, че Човекът не е силен. Той е най-всемогъщият на планетата Земя. И така поне още 30 години, преди Природата да му го върне тъпкано. Това е друга тема. Връщам се на момента с майката на Кнут. Величественото бяло животно е подтиснало най-силният си инстинкт. Този, за който е създадено. Да отгледа поколение. Направило го е в името на смисъла. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Белите мечки са красиви и силни животни. Основната им функция е да прочистват арктическия лед от болни, стари и слаби тюлени, риби и пингвини. Белите мечки умират. Ледовете се топят. Малките на тюлените биват жестоко избивани от Човека с железа и куршуми... Човекът е спасил малкото мече. Добре. Той ще бъде всемогъщ още около трийсетина години. Таман докато Кнут издъхне. А Природата помага на Човека да отгледа мечето. Двамата знаят, че това е едно от малкото неща, които все още могат да направят, за да променят пагубната и твърде мъчителна съдба на малката зелена планета. Може би утре някой татко Кунц, ще се прибере от работа в къщи. Смазан от стреса в големият град. Съседите пак ще му скъсат нервите с безсмислените си истерични скандали, които бомбардират през стената ушите му като куршуми. Кунц изнервен ще хвърли сметките за тока на леглото си и ще реши, че иска да избяга за час. От всичко. По възможност преди жената да се е прибрала. Ще грабне малката си дъщеричка и ще я заведе на зоопарк. Тя от месец все му говори за някакъв Кнут. А тоя Кнут е във всички медии. Има вече дори бонбони Кнут. Малката Стефани ги обожава. Клетката на Кнут е да речем между тази на леопарда и на чакалите. Там в своята ВИП дупка безцелно се търкаля едно малко бяло мече. Много е сладко. И много самотно. Понякога влиза звероукротителят и двамата си играят. Кнут познава само него. Малката Стефани ще се вкопчи в оградата и ще впие очички в малкото мече. Ще й стане мило. После тъжно. И тогава ще разбере. Ще поиска Кнут да живее. Утре ще стане красива жена. Ще разсъблече пищните си форми на Александър плац. Ще седне гола на земята върху окървавена меча кожа и ще протестира срещу безцелното унищожение на Природата. И в частност на белите мечки и тюлените. Ще я чуят поне 10 човешки същества. А те понякога са достатъчни да променят баланса на цяла една планета. Но всичко това, само в случай, че малката Стефани не е вече напълно душевно обезобразена. Съжалявам за дъщерята на г-н Щьонпфлуг от “Ди велт”. Той признава, че малкото му момиченце гледало Кнут две минути и после му доскучало. Горкото дете. Това е сравнително рядко срещано поведение при малките момиченца. Препоръчително е г-н Шьонпфлуг да се замисли. Аз не виждам проблем и в това, че Берлинският зоопарк печели извънредно от марката “Кнут”. На тоя свят никой нищо не прави даром. Много от тия пари ще отидат в джоба на директорите. Това е нормално. Но със сигурност поне 1/8 от тази печалба ще е за ВИП затворниците от зооградината. Винаги е по-добре 1/8 повече, отколкото по-малко.
 
< Предишна   Следваща >

Новини

Людмила Филипова гостува на Факултета по журналистика и масова комуникация

В навечерието на 24 май авторката на нашумелия роман "Войната на буквите" и още 9 бестселъра ще разкаже за пътя, който книгата трябва да измине, след като бъде измислена. Людмила Филипова ще сподели личния си опит и идеите си по въпросите: Книгата като медия от гледната точка на автора; Маркетинг на нова книга; Активности в медиите, отношения с журналистите и PR на книгата; Екранизиране на книгата, връзки с филмови продуцент.

 

Продължава...
 
Премиера на книгата "Пътуване до Края на света"

Издателство „Егмонт” и Людмила Филипова имат удоволствието да ви поканят на представянето на най-новата й книга ПЪТУВАНЕ ДО КРАЯ НА СВЕТА .

Премиера на книгата "Пътуване до Края на света"/ Premiere of the book "A Journey to the World's End"

Заповядайте в четвъртък, 2 април, от 18.30 ч. в зала Мати (НДК, пл. „България” 1).
Ще ви очакваме!

 
Людмила Филипова е най-популярният български автор на художествена литература за 2014!

"Войната на буквите" се нареди в класацията за най-продавани книги на книжарници "Хеликон" за 2014 г. и е единствената книга от български автор в жанра художествена литература в челната десятка! Людмила Филипова продължава да е сред най-четените български автори.
В личния си Facebook профил тя благодари на своите читатели за това признание.

Продължава...