www.ludmilafilipova.com

Сп. „BusinessWeek” България 19 март 2007г.

Обединявай и владей (материалът е даден в разширената му версия)

На пръв поглед ул.” Иван Вазов” е малка и невзрачна. В действителност обаче, тя е една от най-интересните и впечатляващи улички в София. Зеленината със сигурност не й е силата. Онова, което я прави различна е съдържанието и историята, с които е напоен всеки един камък от паважа и сградите й. Уличката започва с Народния театър, следван от офис на Хеброс Банк. На ъгъла с “Г.Раковски” има стара излющена къща. На фасадата й гордо стои паметна плоча, която гласи “Вь тоя домъ живя работи и почина народниятъ поетъ Иванъ Вазовъ, 1850 – 1921г.” Точно под нея се е разположила огромна кална локва. Разсеяни минувачи цопват и гневно ръкомахат и псуват.

После намръщени продължават пътя си. В другия край на късата уличка, също има паметна плоча. На нея пише, че тук е живял и работил именитият композитор акад. Петко Стайнов. Уличката, завършва със сграда на Иранското посолство и Държавната агенция за младежта и спорта. Днес за най-интересна обаче се счита нейната среда. Отсечката между “И.Шишман” и”6- ти септември”, зли езици предпочитат да я наричат “Първа частна улица”. Наричат я така, защото номерата й 9, 11, 16, 20, 24, 28 и 30 се свързват с името на един човек, Иво Прокопиев. 1989г Иво идва в София, за да преследва мечтите си. Днес той е един от най-успелите бизнесмени в България. Само за 17 години променя живота си из основи. Погледнато чисто геометрично обаче, той е изминал един твърде кратък път от партера на ул. И.Вазов 22, до 3 етаж на N 30. Светът е малък. България миниатюрна...

Тук, на N 30, всяка сутрин започва денят на Иво Прокопиев. Шофьорът му спира колата в тихата уличка и Иво се вмъква почти незабележимо във входа й. Часът е 9.30. Портиерът му пожелава приятен ден и остава да крачи бодро на поста си. На входа й са спрели няколко лъскави скъпи коли, в дисонанс с цветните графити, нашарили стара, жълта триетажна постройка. Едва ли минувачите си дават сметка, че къщата е записана в столичните регистри като паметник на културата. Това обаче културно признание на архитектурния ветеран, все още пречи на новия му собственик да я бутне и да построи на нейно място, нещо далеч по-внушително. Нещо, което да отговаря на събитията случващи се зад излющените й стени. На входа й е поставена табелка “Булброкърс”. Иво работи предимно в офиса си. Често има по една- две срещи навън. Денят му включва много разговори по телефона... Налага му се да взима поне по 100 решения на ден. Почти не обядва. Само ако е служебно. Ако все пак намери време, ходи в “Чек Пойнт Чарли” или в “Руския клуб”. Тръгва си към 20ч.

Рядко има почивен ден. “Почивният ми ден ли... Едно излизане с децата... И това е... Може и да сготвя”, споделя той. Вечер почти не излиза вече, освен ако не е служебно. Попитах го дали и жена му е толкова заета. “Галя ли? Ужасно е заета. Тя е по-заета от мен!”. Иво казва, че не спортува, но може да поиграе баскетбол или тенис на корт. Иво Прокопиев е родом от Разград. Учи в математическата гимназия в Габрово. Мечтата му е един ден да бъде мениджър. Кандидатства в Икономическия институт. Приемат го специалност “Икономика и управление на промишлеността”. След втората година разбира, че основно го влекат финансите. Прехвърля се да учи “Банково дело и финанси”. Още в началото е бил изцяло фокусиран върху кариерата и бизнеса си, не в студентството. Все пак завършва с добър успех, 5,60 или 5,70. Той е едва на 19 години, когато основава първата си фирма.

Иво признава, че в онези дни е имал съществено “стратегическо предимство, защото тогава, за разлика от сега, всичко беше един бял лист и всякакви проекти бяха възможни”, казва той пред сп. Мениджър, 2005 г. Днес той е на 36 г, а вече е начело на мощна икономическа структура. Има участие в над 30 фирми. Председател е на “Алфа Финанс Холдинг”, който управлява водещи фирми в областта на финансовото консултиране, телекомуникациите, ИТ сектора, индустриални материали, недвижимите имоти и др.