www.ludmilafilipova.com

в. „ 24 Часа” 24 април 2007г.

Той е дребничко слабо момченце. Лицето му е бяло, мило. Погледът - буден и пълен с живот. Усмихва се често. Казва че е щастлив, до колкото разбира значението на тази думичка. Обича да пее. Любимите му песни са “Лиляно моме” и “Катерино моме”. Когато Ники запее, всички притаяват дъх. Слушат. В очите им често блестят сълзи. Красив глас. Нещо има в него... Стиска те за гърлото. Потъваш в себе си. Виждаш детето. Детето, което отдавна си забравил. Мечтаната, но вече погребана любов. Бленуваният отлетял живот. Изгубваш се в уверения, но тъжен детски глас... Ники днес е само на шест. По план, трябва да живее още около десетина години.

в. „Новинар”19 Април 2007г.

Сънувах страшен сън. Столична община разпръснала отрова за помияри из улиците на София. Време било да се отърве от тях. Да, ама объркали нещо в химичния състав на отровата и помиярите не умряха. Вместо това станаха силни, красиви и умни. Завладяха цяла България. За другите страни не знам, защото сънят ми бе сравнително кратък и аз нямах време да пътувам из чужбина.

в. „Новинар”11 април 2007г.

Тия дни, шетайки из къщи, зарината в червена боя, ваденки, яйца и козунаци, съвсем естествено ми хрумнаха няколко богоориентирани мисли. За да съм съвсем точна, ще кажа, че това се случи в първите часове на Великден, докато вървях из нощните улици на София, раздавах шарени яйца и разправях наляво и на дясно че Христос е възкръснал. Съзнавах, че ако ме гледа някой от Марс, ще си рече, че е време да сложа лентичка “Не съм сама”. Може би, но за недобронамерените извънземни ще кажа, че тук на Земята, това поведение е напълно нормално.

в. „Новинар”7

На 3 април, в уважаван български всекидневник, бе публикувана преводна статия от г-н Щьонпфлуг, “Ди велт”. Признавам, аз много се впечатлих от съдържанието й. Изказването звучеше някак оригинално, силно и твърде емоционално. Особено абзацът, че Господинът чувства малкото, сладко, бяло, изоставено мече в стомаха си. Предизвиквало му дискомфорт и други стомашни проблеми.